Магията на живота е, че ти поднася мигове с уникални преживявания, които никога не се повторят по същия начин, но ти дават познание и емоции, които остават завинаги. Събира те с напълно непознати хора, които в крайна сметка стават близки и обикваш. Точно това се случи през току-що изминалия морски ритрийт в Обзор.
Още когато идеята да направим йога и белиденс уикенд се породи, с Аделина Кирилова бяхме като развълнувани изследователи. И двете имахме известна опитност със заниманията на другата и виждахме все повече сходства в тези на пръв поглед напълно различни изкуства. Работата по съвместен видео проект ни убеди, че искаме да покажем на възможно повече хора (и не само през екрана) хармонията, която двете изкуства създават в тялото, емоциите и душата на жената. От една страна грацията, която Ади вкарва при преходите между отделните йога позиции доближава нейните занимания изключително много до танца. Коремното дишане, което прилагаме в ориенталския танц от своя страна е същото като в йога и изобщо пластиката и силата на мускулите, които йога дават, са основа за по-добра танцова техника. Красивите ръце от ориенталския танц и вълните с тяло паралелно могат да изграждат повече женственост, осанка и магнетизъм. Постоянно откривахме все нови и нови сходства и допълвания между двете.
И ето, че дългоочаквания ден настъпи. Още с пристигането си Cliff Beach Resort попаднахме в малък оазис. Сградата на хотела е като защитна стена между измеренията, огражда света отвън и нашето пространство, а именно: тиха площадка от водни каскади, които се спускат надолу до горичка, отвъд която е морето. За отскок – получавам и стая с изглед към тази прелест. Имаме мъничко време за почивка и опознаване на мястото и заниманията ни започват в късния следобед. Първо йога, а вечерта – ориенталски танци.
Трябва да си призная, че толкова концентрирано потапяне в йога ми се случва за първи път. В следващите три дни практиките са интензивни и с лека изненада откривам, че все пак в йога се работи с различни мускулни групи от тези в белиденс часовете. Още на втория ден имам мускулна треска на неочаквани места по краката. Ади и голяма част от жените споделят същото за ръцете и корема си след вечерното танцово занимание. Усмихвам се дяволито. „Чудесно. Боли!“, казвам си – „И да е имало мускулни групи, които поотделно са оставали неактивни, сега вече – цялото тяло работи!“
По време на ритрийта бях в ролята си не само на инструктор, но и на ученичка. Научих имената на много асани, които практически използвам в танцовите загрявки и разтяжки: куче гледащо надолу, куче, гледащо нагоре, воин 1,2,3, рало, happy baby, риба и много други. Благодарение на Аделина научих и малки детайли за още по-голямата им ефективност при изпълнение и нямам търпение да ги приложа в регулярните занятия!
Часовете по ориенталски танци си представете така - нощ, приглушена светлина от свещи, лек морски полъх, ритми от далечния изток, подрънкване на коланчета с парички, тихо женско хихикане… Пълно потапяне в арабската приказка! Бях подбрала теми и задачи, които от една страна да дават представа за пълния обхват и красота на движенията, от друга да са забавни и лесни за обяснение и съответно - за изпълнение. Започнахме с изолации и вибрации и две лесни позиции на ръцете, преминахме в характерния за стила голям кръг и издължени диагонални позиции с ръцете. На втората вечер обходихме цялото пространство с вариации на стъпки и акценти, смяхме се на „влакчето от камили“, а накрая дори работихме с ритъм балади.
Накратко, нито една вибрация, вълна или акцент с тяло не ни се опря и с гордост мога да кажа, че в края на третата вечер дамите от нашия въображаем харем се справиха отлично. Мисията да усетят грацията и едновременно с това женската сила, която белиденс движенията задвижват, беше изпълнена. Happy! И дори имахме сили за изгреви и разходки в 5:45 сутринта. Още по-happy, че мястото бе толкова магично с дървената горска пътечка, която те отвежда право на брега на морето. Пълно сливане със себе си и природата.
